Google+
НАЧАЛО |КОНТАКТИ |КАРТА НА САЙТА |НОВОТО В САЙТА
  
 
Концепция за развитие на Историческия музей и на музейното дело в гр. Сливен





К О Н Ц Е П Ц И Я


За развитието на Историческия музей и на музейното дело в гр.Сливен


Настоящата концепция е изградена възоснова на съществуващите традиции на музейното дело в гр.Сливен, натрупания опит в по – ново време в тази специфична област на духовният живот на града анализ и оценката на характера на историческото минало и културно – историческото наследство в община Сливен. При разработването и стои и анализът на сегашното състояние на съшествуващата днес музейна мрежа на територията на гр.Сливен и състоянието на материалната и база. Взети са под внимание нормативната база в областта на музейното дело и някои съвременни тенденции в неговото развитие.

Целта на така изготвената концепция е да очертае основните насоки в развитието на музейното дело на територията на общината за период от 5 – 10 години.

По своята същност тя е отворен документ, който в зависимост от конкретните условия може да се допълва, усъвършенства ,но основните идеи , които са заложени в нея ще бъдат запазени.



КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО И МУЗЕЯ В ГР.СЛИВЕН

Музейното дело в гр.Сливен има дълбоки корени и богати традиции. Негови наченки се откриват още преди Освобождението на града от турско робство.

Очевидно те имат по – стара основа, която препраща към средновековните църкви и манастири на т.н. “ Малка Света гора “ край Сливен, която в тези ранни времена е била хранителница на български средновековни паметници.

Организираното начало на музейното дело в Сливен се поставя непосредствено след освобождението на града от турско робство. То се свърза с името на руския учен – естественик д – р Василий Н. Радаков и с основания от него на 14 февруари 1978 г. Комитет на Московското етнографско общество в Сливен, с председател НВПр. Сливенският митрополит Серафим. Комитетът се основава със задача да издирва и изучава останките от стари гробища, църкви, манастири и пещери в околностите на Сливен.

В началото на 80 – те години на XIX в. се зараждат нови организирани инициативи в музейното дело. Те са свързани с имената на двамата братя – чехите Хермин и Карел Шкорпил.

През 1882 г. Хермин Шкорпил, който от 1.IX.1880 г. е преподавател по естествена история в мъжката гимназия, основава Археологическо дружество в гр.Сливен. Някои автори определят това дружество за Първото археологическо дружество в страната. Името на Х. Шкорпил е свързано и с основаването в 1883 г. на първата музейна сбирка в Сливен при мъжката гимназия.

От 1 IX 1886 г. до 1 IX 1888 г. на мястото на Х. Шкорпил като учител в мъжката гимназия по физика и математика идва К. Шкорпил. С неговото име и с името на учителя по история в гимназията – известен общественик, просветен, културен деятел и кмет на Сливен – Илия Гудев, се свързва основаването в Сливен на 25 януари 1888 г.” Историко–географско-археологическо( Научно ) дружество“. Дружеството има свой устав и разработена “Инструкция за събирането на археологически, исторически и географски материали”. Целта на дружеството е “Изучаването на Сливенски окръг във всяко едно отношение“. За целта то разкопава стари гробища, църкви и могили за разкриване на старини, събира богатият фолклор на населението от Сливенския край.

През 1923 г. като продължение на идеята за изучаването на историческото минало и събирането на културно – историческите паметници, по инициатива на Илия Гудев Археологическото дружество от времето на Шкорпил е възстановено. Към него са изградени три отдела: археолого – исторически, географско – природен и етнографски.

Част от събраните от Археологическото дружество старини влизат в основата на създадения в 1913 г. при БЧК “ Зора “ читалищен музей.

След като 1928 г. пръв нещатен уредник на музея е учителят по история в гимназията Зах. Измирев, музеят осъществява активна дейност. През 1931 г. се провеждат археологически разкопки на “ Змеевите дупки “ край Сливен, на крепостта край с. Глушник, през 1932 г. се проучват селищните могили край с.Злати войвода, Чинтулово, а през 1936 г. са извършени археологически разкопки в м. “ Черковното “ край Сливен.

До 1934 г. музеят се помещава в читалището, а от 1934 г. във фоаето на пертерния етаж на общината. Този последен факт сочи държавническото отношение и грижата на ръководството на града към музея.

Музеят навлиза в нов следващ етап в развитието си от края на 1949 г., когато той е одържавен и преминава на подчинение към ГНС. През първото полугодие на 1951 г. за нуждите му е предоставена сградата на ул. “Дим. Полянов“ № 7 (дн. “Великокняжевска“) т. н. къща на Попович / бившия дом за литература /. В тази сграда музеят развива експозициите си археология, етнография, исторически и художествен.

Успоредно с музея от 1935 г. същетсвува и къщата – музей “Хаджи Димитър“. От 1959 г музеят е обявен за Окръжен народен музей и преминава към ОНС. С решение на ОНС от 1963 г. всички къщи – музеи създадени в Сливен като: “ Взаимно училище “ (1960г. ) , музейна сбирка “ Д. Чинтулов “ ( 1961г. ) , Къща – музей “Съби Димитров“ със съответния си щат, бюджет и фонд преминават на подчинение като филиали на Окр. Нар. Музей.

През 1956г. за нуждите на музея е предоставена сградата в която и до днес се помещава на бул. “ Ц. Освободител “. В нея се разкриват експозициите “ История на капитализма и работническото революционно движение “(1957 г ) и “ Археология “ ( 1960 г. )

В периода от 1960 – 1975г. с разкриването на нови музейни обекти, музейната мрежа в града постепенно се изгражда и добива завършен вид .

В тези години Окръжният музей се утвърждава и налага авторитета си на основен научен и културно – просветен институт и основно комплексно – хранилище на музейни ценности, днес нямащ аналог на територията на Сливенска област.

Богатите традиции в музейното дело, професионалният опит на кадрите с които днес разполага Историческият музей, богатството на музейните му фондове, както и съществуващата в града и на територията на общината музейна мрежа и паметници на културата, му отреждат първостепенно място и значение в утвърждаването на града и общината като важен и атрактивен туристически център и район за чужди и наши туристи.



II. ОЦЕНКА НА КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО И НА МУЗЕЙНАТА БАЗА В ОБШИНА СЛИВЕН

А. Културно-историческото наследство, което съществува на територията на Сливенска община, носи свои характерни белези и особености.

По отношение на характера и териториалното разположение на това наследство тези особености се изразяват в следното:

Археологическите паметници на територията на Сливенска област са разположени на цялата и територия. По историческата си периодизация те са редуцирани в различни райони. Така напр. праисторическите паметници по естествени причини са съсредоточени предимно в равнинните райони по поречието на р. Тунджа, в района югоизточно, южно и югозападно от гр.Сливен, и предимно на територията на Новозагорския район.Паметниците от късната античност, от времето на Византийската империя и Средновековието, преобладават предимно в Балкана и Предбалкана в районите на Твърдица, Сливен и Котел. Паметниците от периода на Възраждането са компактно застъпени в Сливен, Котел и Котленско: Жеравна, Катунище, Медвен, Градец, Тича, Ичера и др.

По- късните – следосвобожденски, предимно архитектурни и исторически паметници са застъпени най-вече в Сливен и Нова Загора.

Тези особености на архитектурното и културно- историческото наследство определят характера и съдържанието на музейната мрежа на територията на Сливенска област.

Ако ограничим териториалния обхват на територията на Сливенска община се получава следната количествена характеристика на това наследство: общ брой на паметниците на културата – 307 ; от тях 110 – исторически, 84 археологически, 127 – архитектурни.


Б/ МАТЕРИАЛНА БАЗА

Днес музейната мрежа на гр.Сливен се състои от следните музейни обекти:

1/ Исторически музей с филиали: Къща-музей “Х. Димитър”; Къща-музей на Сливенския градски бит от края на XIX нач. на XXв. , музейна сбирка “ Добри Чинтулов “

2/ Историко – археологически обект “ Туида “ в м. “Хисарлъка” .



ОЦЕНКА НА МАТЕРИАЛНАТА БАЗА

Историческият музей е основен музеен институт. Във фондовете си разполага с над 50 000 оригинални музейни ценности от различни исторически периоди.

От 1956г. се помества в сграда, архитектурен паметник на културата, от местно значение. Строена е в периода 1885-1890г за нуждите на сина на Д.Желязков (Фабрикаджията).Според отрежданите в десетилетията функции на сградата, тя е неколкократно преустройвана. Последното и преустройство е извършено през 1969г.

Разгърнатата експозиционна площ с която в сегашния си вид разполага сградата е около 200 м2.

Поради ограничената и експозиционна площ, при необходими около 800 м2. , днес Историческият музей няма постоянна музейна експозиция, отразяваща цялостното историческо развитие на града и общината.

От общата площ на сградата около 100 м2. са помещения за канцеларии и за други обслужващи музея звена, която площ е крайно недостатъчна за обособяването на ателиета за реставрация и консервация, фотоателие и др.

В двора на музея е разположена едноетажна постройка, която се ползва за а) библиотека с книгохранилище с обща площ около 60 м2. Липсва читалня; Лапидариум за едрогабаритни експонати около 20 м2 площ; фондохранилище с обща площ около 80 м2, при необходими около 300-400 м2. , което обстоятелство е тревожен за музея проблем.

В архитектурно и конструктивно отношение сградата на музея е масивна, на гредоред. Фасадата и е пластична и се нуждае от основен ремонт.



КЪЩА-МУЗЕЙ “ ХАДЖИ ДИМИТЪР “

Обхваща ансамбъл от архитектурни постройки: родна къща ( 50-те год. на XIXв. ), хан, стопанска сграда и прелижащи и дворни пространства.

Родната къща е реставрирана през 1954г. През периода 1969-1975г. се извършва реставрация и на останалите постройки от ансамбъла по проект на арх. Рашел Ангелова от НИПК – София.

Къщата - музей разполага с разгърната експозиционна площ около 152 м2. , канцелария и музеен магазин с обща площ около 30 м2. и фондохранилище около 35 м2. Сградите са покрити с турски керемиди, покривна конструкция – дървена; носеща конструкция – носещи стени с гредоред; фасади – гладка външна мазилка и дъсчена обшивка на хана; основи – камък.

Къщата е обявена за исторически паметник на културата от национално значение. Писмо № 2617/23.07.1976 г.

Поради отдавнашна консервация на архитектурните елементи / последната през 1987г. / от дърво, те се нуждаят от спешна консервация.

Първата музейна експозиция в родната къща е открита през 1935г. , по случай откриването на паметника на Х.Димитър в родния му град. Тя е възстановка на обстановка от времето на Х.Димитър / битова /, а първата документална експозиция е открита на 3.III.1955г.

Днешната музейна експозиция се състои от битова част – родната къща и в някои от помещенията на хана и документална – на втория етаж на хана, в обособена експозиционна зала. Открита е през 1991г. по случай 150г. от рождението на войводата. На този етап може успешно да изпълнява своите функции, но в близките 5-6 години се нуждае от подмяна с нова експозиция.



МУЗЕЙНА СБИРКА “ ДОБРИ ЧИНТУЛОВ “

Състои се от двуетажна паянтова сграда и едноетажна полумасивна сграда. Разгърната площ 128 м2. , а в едно с прилежащото дворно място с обща площ около 820 м2. Строени са през 50-те год. на XIX в. Паметник на културата /исторически/ от национално значение с Решение на СОПК ДВ бр. 69/1.09.1972г. От 1961г. е превърната в музеен обект. През 1973-1975г. е извършена основна реставрация. Музейната експозиция се състои от документална част – в едноетажната постройка и етнографска – на горния етаж на двуетажната сграда. Открита е на 6 .V. 1975 г. Разположена е на обща експозиционна площ от 95 м2.

Въпреки, че експозицията е близо 30 годишна тя притежава естетически и научни качества и на този етап може успешно да изпълнява своите задачи.



КЪЩА - МУЗЕЙ НА СЛИВЕНСКИЯ ГРАДСКИ БИТ

Представлява ансамбъл от две къщи – Арнауткина къща и къщата на Паткоолу. Строени са през първата половина на XIX в. През 1963г. къщата на Паткоолу е превърната в музеен обект, когато е открита музейна експозиция, представляваща Сливенския градски бит от XIX в. Сградите са обявени за архитектурен паметник на културата от национално значение с решение на СОПК от 27.10.1965г. /ДВ бр. 4/14.I. 1966г. /

Къщата музей разполага с обща разгърната площ на двете едноетажни сградаи в едно със сутерена – ок. 440 м2. От тях, къщата на Паткоолу разполага с ок. 150 м2. Експозиционна площ и 12 м2. – канцелария.

В близките около 5 години музейната експозиция може успешно да изпълнява възложените и функции, след което подлежи на подмяна с нова.

Поради това, че отдавна не е извършвана консервация на дървесината, същата спешно се нуждае от такава обработка.

Сравнително по-тежко е състоянието на Арнауткината къща. Тя се нуждае от конструктивно укрепване и препокриване. Двете къщи изпитват остра необходимост от хидроизолация откъм вътрешния северен двор.



ИСТОРИКО - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТ “ТУИДА“ В М.”ХИСАРЛЪКА “ КРАЙ СЛИВЕН

Оригинален археологически паметник на културата от национално значение от епохата на късната античност, ранновизантийския период и от времето на Втората българска държава. През 1982г. е Решение на КЗ при Миниството на земеделието, са отчуждани 42 дка. обработваема площ. От 1983г. започват организирани съвместни мащабни проучвания на АИМ при БАН и Историческия музей. Продължават ок.10 години. По време на разкопките са разкрити основно крепостната стена, култови сгради / базилика с баптистерий/, стопански, жилищни, административни и др. постройки. Открити са изключително ценни за историята на Сливен движими паметници на културата, уникален каменен надпис от III век с името на селището Туида, торс от мраморна статуя на бог Асклепий, ранновизантийска музайка, печат на княз Борис I, богат керамичен, нумизматичен материал, накити и др.

Археологическите разкопки на крепостта продължават до към 1993 г. , когато поради липса на финансови средства, главно за консервация на разкритите архитектурни паметници по време на разкопките, същите са преустановени.

Със средства от централно финансиране е извършена консервация на базиликата и баптистерия в източната част на крепостта.

В предвид на характера на градеж на основната част от зидовете от периода на Българското средновековие, които са от камък със спойка от кал, археологическите разкопки са преустановени за да не се подлагат те на разрушителните атмосферни въздействия.

Близостта на този ценен археологически паметник до града, изградената до него инфраструктура, естественото му разположение на възвишение над града, откъдето се разкрива неповторима гледка към “Сините камъни” и към Сливен, оригиналните и в известен смисъл архитектурни и археологически паметници, разкрити по времето на разкопки, разположението на града до магистралния път София – Бургас, са все дадености, които ще го превърнат за в бъдеще в една неповторима туристическа атракция за наши и чужди туристи, в зона за културен тодих. За да може това да стане е нужно в бъдещите 10-15 години да бъдат обезпечени сериозни финансови средства за археологическото, цялостно проучване за крепостта, нейното експониране – консервация на аритектурните паметници, изграждане на вертикална планировка и оформянето на подходите към крепостта /паркинги и др. /, вътрешната инфраструктура/ алейна мрежа/, експозиционно осветление и др.

Възможност за превличане на сериозен финансов ресурс в това отношение, виждаме в установяването на контакти с чуждастранни научни организации, учреждания и др. евентуални донори с оглед на това обектът да се превърне в база за подготовка на чуждастранни студенти по археология.



III.ОСНОВНИ НАСОКИ НА РАЗВИТИЕ НА МУЗЕЙНАТА МРЕЖА В ОБЩИНА СЛИВЕН

Те се определят от следните основни фактори : от очертаните характерни особености на историческото минало и културно-историческото наследство от съществуващата днес музейна мрежа, от настъпилите промени в общественото развитие, от някои специфични за Сливен обективни фактори отнасящи се до преустройството в армията, които засягат историческите традиции, а така също и европейската ориентация на страната, с оглед на превръщането чрез музейната мрежа на Сливен като притегателен за международния туризъм център.

Музейните звена като част от музейната структура по своето съдържание трябва да бъдат атрактивни и в същото време да разкриват най-характерното, това което е специфично най-вече за Сливен, т. е. това, което го отделя от останалите градове в страната.

В переспективното развитие на музейната мрежа на Сливенска община, съвсем естествено водещо ще е мястото и ролята на Историческия музей – като най-важен музеен институт. В своето бъдещо развитие той ще изпълнява музейно-методически функции, ще се утвърждава още повече като научен и културно-просветен институт, основно хранилище на музейни ценности.

За да може обаче той успешно да изпълнява тези си функции, а и да бъде сериозен партньор в международното сътрудничество, с музеи от други страни, научни и др. институти и организации той трябва да развие и усъвършенства своите елементи. На първо място сред тях са:

Музейната експозиция, представяща цялостно историческото минало на града и на Сливенския край и модерните фондохранилища за правилното съхраняване и научна обработка на музейните ценности, като основа за научно-изследователска и експозиционно-изложбена дейност.

Както вече отбелязахме, Историческият музей се помещава в стара сграда - паметник на културата. Поради крайно ограничената площ с която разполага, тя още през 60-те год. на XX век е изчерпала своите възможности. По тази именно причина музеят , днес не разполага с постоянна експозиция която да представя историческото минало на гр.Сливен от дълбока древност до наши дни; липсват към музея изложбени площи за уреждане на експозиции с временен характер въз основа на обмена на музейкни ценности, между музеите под формата на гостувания.

Музеят не разполага със собствена база за фондохранилища оборудвани и съоражени със съвременни технически средства даващи възможност за надеждна физическа и юридическа охрана, подходящ температурно-влажностен режим отговарящ на нормативите за тяхното съхранение и противопожарна безопастност. Пак по причина на крайно ограничената си материална база, музеят няма разкрити специализирани и обслужващи звена каквито са: библиотека с читалня за граждани, учащи се, научни работници и др. , звено за услуги на граждани / напр. ксерокс услуги, фотоателие, ателие за реставрация и консервация, които да носят приходи/ .

Успешното решаване на всички тези проблеми на Историческия музей може да стане посредством предоставянето на сградата на бившата Съдебна палата, на бул. “ Ц.Освободител “ за нуждите на музея. Тя е най-добрата и реална възможност да се решат проблемите на материалната му база, тъй като друга подходяша сграда в централната част на града няма, а и на този етап новото строителство на музейна сграда е нереалистична.

Бившата сграда на Съдебната палата е архитектурен паметник от местно значение.Намира се в централната част на града, в най-оживената му зона – пешеходната, което е задължително условие за сгада на музей. Тя кореспондира със сградата на местната администрация, с учебни заведения, културни институти и учреждения, с архитектурни и истирически паметници на културата, намиращи се в тази част на града, което е едно голямо нейно предимство за да бъде утредена за музей.

Сгадата разполага с достатъчно разгърната площ – 1441 м2. Която дава възможност да се решат основните потребности и проблеми на музея.

В преземния етаж/сутерена/, на първия и втория етажи на площ ок. 1100 м2. ще бъдат разположени музейни експозиции.

Сутеренът е разположен под източната половина на сградата. Той съдържа няколко важни от експозиционна гледна точка аритектурни елемента-колони, сводове, таван с пруски свод, които създават благоприятна атмосфера за разкриване на изложби или постоянна експозиция с каменна пластика, керамика и др.

Тази функционалност на сутерена се подсилва и от съществуващото архитектурно разделание от северната му страна на по-малки изложбени помещения, които в случая са благоприятни от гледна точка на функцията, която му се отрежда- представяне в изложба на отделни теми или колекции експонати. Експозицията , която ще се развие в тази част на сградата /постоянна или с временен характер / , може да продължи на открито - в южното дворно пространство на сградата. Тук именно ще се обособи една миниатюрна зона за културен отдих сред изложени на открито едрогабаритни археологически паметници – антични и ранновизантийски мраморни колони, бази, капители, питоси и др. подобни. Те ще бъдат експонирани сред залена тревна площ.

Възможно е тук, сред античните паметници да се разкрие и кафе, което от една страна ще съдейства заедно с експозицията на открито за културния отдих на гражданите сред една нетрадиционна обстановка, а от друга ще носи приходи за музея.

На първия и втория етажи ще се разположат експозициите “ История на Сливен и Сливенския край през периода на Възраждането “ т. е. национално-освободителните борби – хайдушко, четническо движение, участието на сливенци в завери и въстания, в Априлското въстание от 1876г. и Освободителната руско-турска война /1877-1878г./, икономическото развитие на Сливен през този период с основен акцент фабриката на Д.Желазков /Фабрикаджията /, която поставя началото на българската текстилна индустрия; развитието на образованието, културата, участието на сливенци в борбата за независима българска църква и др.

На втория етаж ще бъде развита експозицията” Етнография”. Посредством оригинални експонати тя ще показва материалната и духовна култура на Сливен и Сливенския край. Ще бъдат изложени по подходящ начин тъкани, костюми, накити, шевици и т. н. Цялото това разнообразие от експонати и багри ще запознава с изкуството и естетическия вкус на сливенци и ще внася една особена емоционална и естетическа атмосфера.

На първия етаж ще бъдат обособени още – в дясно до централния вход- сувенирен магазин, а в помещението южно, срещу входа- гардероб и кафе, което ще обслужва през пролетния, летния и есенен сезони оная част от гражданите, които ще предпочетат отмората на открито, сред археологическата експозиция на открито в южния двор на сградата.

Третият етаж ще се обособи за нуждите на администрацията на музея.

В тази част на сградата, в южната и половина, ще бъдат работните помещения на отделите, които ще бъдат преместени от сегашната срада на музея: “Археология”, “Етнография” , “Възраждане и нац. освободителни борби” (История на България XV-XIX в. ), “Нова и най-нова история” , “Научен архив” , “Връзки с обществеността”.

В помещенията в северната половина от запад на изток ще се обособят фондохранилищата на музея, с което ще отпадне нуждата от ползването като фондохранилище сградата на бул “Г. Данчев”, предоставена на музея с решение на общинския съвет.

В съществуващата днес зала в тази половина на етажа ще се оформи библиотека-читалня с депо и помещение за ксерокс услуги.

Реализирането на концепцията за разкриването на постоянните експозиции на музея в сградата се благоприятства от архитектурните и дадености - високи тавани, констуктивно-архитектурна връзка между отделните помещения, днес затворена с гардероби и шкафове, което дава възможност от една страна за преливане на експозиционните пространства едно в друго, както и за намирането на оригинален начин за художествено решаване на експозицията, посредством прилагане на тематичния или колекционен принцип на експониране. Решаването на тези архитектурно-пространствени задачи-осъществяването на връзката между отделните помещения, не изисква значителни финансови средства тъй като няма да се наложат значителни архитектурни и конструктивни промени.

Когато човек се зпознае със сградата има чувството, че е строена за музей.

В днешната сграда на Историческия музей- на първия и втория етажи, в това число и в помещенията освободени от работните канцеларии ще бъде разположена археологическата експозиция на музея. Посредством оригинални археологически експонати тя ще проследява историята на Сливен и Сливенския край от дълбока древност до Освобождението от турско робство т. е. ще бъдат развити историческите периоди : праистория, античност, периода на Византийската империя, средновековна история и падането на Сливен и Сливенския край под турско робсто. Развиването на археологическата експозиция в тези изложбени пространства и нейното периодично актуализиране ще се благоприятства от непрекъснатото постъпление на богат археологически материал от трите епохи-късна античност, ранновизантийски период и педиода на българското средновековие, които съществуват в стратиграфските пластове на крепостта в м. “Хисарлъка”, посредством предстоящите разкопки.

Третият етаж на сградата на музея ще се обособи като многофункционална зала-за временни изложби с експонати от собствения музеен фонд и гостуващи изложби или съвместни такива с други музеи от страната и чужбина; за провеждане на научни и културно-просветни прояви като: научни конференции, кръгли маси , научни четения, лекции, камерни концерти напр. на Сдружението на младите виртуози, още повече, че такива разговори има вече водени, в музея са пазят Цигулката и роялът на педагога, композитора и деригента М.Тодоров, на които най-изявените деца – цигулари и пианисти ще могат да изпълнят творби на композитори. Натоварването на третия етаж с такива разнообразни функции се благоприятства от следните фактори: достатъчна експозиционна площ за временни изложби/ около 75 м2. / , подходящо дневно осветление, добра акустичност.

В помещенията на едноетажните постройки в двора на сегашната сграда на музея ще се обособят следните обслужващи музея звена: реставраторско ателие и фотографско ателие, склад, хранилище и лапедарий, за едрогабаритни, предимно археологически материали, с възможност и за разкриване на ателиета /2 бр. / с магазин на старите занаяти.

Близостта на двете сгради-днешната сграда на музея и сградата на бившата Съдебна палата ще ги обединява функционално, ще благоприятства ефективността в екскурзоводската работа, а от друга за изборност и трайно възприемане на експозициите.

С така разкритите музейни експозиции, изложбени площи и обслужващи звена, с ефектното пространствено-художествено решение и ефектно аранжиране на експозициите, музеят в Сливен ще се отличава със своята завършеност, атрактивност и със способността му да решава образователните, въспитателните задачи, научните и експозиционно-изложбените си цели. Той ще бъде оригинален за чужди и български туристи, за офециално гостуващи делегации, ще бъде способен да формира значителни собствени приходи, които да отиват за решаване на проблемите свързани с музейното дело и опазването на паметниците на културата.



КЪЩА-МУЗЕЙ “ ХАДЖИ ДИМИТЪР “

През този период тя ще претърпи известни промени. Ще бъде подновена документалната експозиция в залата на втория етаж на хана / 2008-2010г. по случай 170 години от рождението на Х.Димитър /.

На първия етаж в едното от помещенията на хана/ западното/, в което днес е показан интериор на стая в хана, която експозиция се доблира с тази на втория етаж /западно помещение/ , ще бъде разкрита експозиция отразяваща делото на племенника на Х.Димитър - Кръстьо Асенов. В двора на хана общо взето екстериорът ще се запази. Тук ще се ремонтира част от изложбения реквизит-яслите за хранене на коне и др. В родната къща на войводата общо взето етнографската експозиция ще се запази, като при евентуално постъпление на нови експонати, свързани със семейството на Х.Димитър тя ще се допълни и освежи.

Ще се промени функцията на помещенията откъм улица “Баба Тонка” / северните помещения / и задния двор. Обособеността им като самостоятелни дават възможност в тази част на къщата – музей да се развият: кафе-галерия-в задния двор с липата, плочника и белите зидове и помещението / бивша зала за културно-масова работа /, което днес е фондохранилище на етнографски експонати- колекции “ Текстил “ и “ Дърворезба “. В съседното помещение, откъм улицата, което се ползва за фондохранилище за едрогабаритни експонати на отд. “ Етнография “ и “ История на България XV-XIXв. “ ще се разкрие ателие за старинни занаяти / напр. оръжиепроизводство /.

Кафе-галерията ще дава възможност освен консумирането на безалкохолни напитки, кафе и леки закуски/сандвич/ в нея да се изложат / в залата и двора / произведения на сливенските художници, майстори , с възможност да се разпродават.

Така къщата - музей “ Х.Димитър “ ще се изпълни с ново съдържание и ще бъде по-превликателна за граждани и туристи.

Експозицията на к. м. “ Х.Димитър “ ще допълва успешно постоянната експозиция на Историческия музей за периода на Българското Възраждане.

В предвид на състоянието на дървените архитектурни елементи на сградите от ансамбъла, през 2004 г. ще се извърши цялостна консервация.



МУЗЕЙНА СБИРКА “ ДОБРИ ЧИНТУЛОВ “

С цел да се промени статута и , ще се внесе предложение в Министерството на културата да бъде обявена за къща-музей.

През периода, предмет на настоящата концепция, значителни промени в експозицията / документална и битова / Не се прдвиждат. В този и вид, тя има нужните научно-познавателни и естетико-художествени качества и за още един период от около 5-7 години ще изпълнява успешно възложените и функции.

Като мемориален музеен обект, посветен на виден възрожденски деец ще допълва постоянната експозиция на Историческия музей, в раздела “ Възраждане “ .



КЪЩА-МУЗЕЙ НА СЛИВЕНСКИЯ ГРАДСКИ БИТ

Разполага с една от най-атрактивните и посещавани от българи ,чужденци и учащи се музейни експозиции в града, въпреки, че тя е вече на 40 години. Това последно обстоятелство показва, че в близка перспектива тя трябва да бъде подменена с нова етнографска експозиция. Състоянието и вида и ще се определят с нарочно разработена за целта концепция, която в известен смисъл ще зависи от концепцията, за постоянната етнографска експозиция на Историческия музей. В този смисъл тя не трябва да я дублира, а да я допълва в друга една атмосфера-атмосферата на възрожденската архитектура.

Тъй като през периода на Възраждането, Сливен е “ най-ръкоделний град “ , според сведения на пътешественици от това време, т. е. той е и един от най – значимите занаятчийски центрове в пределите на Османската империя, уместно ще бъде, тук, в двора на Арнауткината къща и част от южния край на къщата на Паткоолу / за което през 60-те год. е възложен проект на НМПК / , да се проектират и изградят дюкяни за майсторите на старите сливенски възрожденски занаяти т. е.в тази част на музейния обект да се изгради действаща занаятчийска чаршия.

От една страна тя ще допълва етнографската експозиция в къщата-музей, а от друга ще бъде не само атракция за туриста, най-вече чужденец, но ще му даде възможност самият той не само посредствено да наблюдава изработката на дадено занаятчийско изделие, но и да участва лично в неговото изготвяне.

Създаването в тази част на старата възрожденска махала “Дели балта “ на Сливен на занаятчийска чаршия се мотивира от няколко обстоятелства: от съществуващата през Възраждането около Битовата къща, архитектурна застройка, както и от близостта и до другия музеен обект от периода на Възраждането – домът на Д.Чинтулов и преди всичко до корпусът на Първата българска текстилна фабрика, която без съмнение ще бъде интерес за туриста-чужденец и за българските граждани. Така тук на място в къща-музей на Сливенския градски бит ще се предостави възможност туристът да се запознае с моменти от сливенския възрожденски бит, с някои от най-характерните ръчни занаяти, а от там посредством музейните експозиции в сградата на Първата вълнено-текстилна фабрика-с прехода от занаятчийско към промишлено производство т.е. това което в други български градове той не може да види.

Осъществяването на идеята за развитието на занаятчийската чаршия на възрожденските занаяти в средата на Арнауткина къща и къщата на Паткоолу ще изисква сериозни финансови средства за проектиране и строителсиво и тя ще се изгради в един по-късен етап.



ВЗАИМНО УЧИЛИЩЕ

Оригинален паметник на културата от 40-те год.на XIXв. Свързан е с развитието на образованието в Сливен през Възраждането. Като такъв е почти единствен запазен в България. Сградата е собственост на Сливенската митрополия. Намира се в тежко констуктивно състояние и се нуждае от основна реставрация.

При решаването на проблемите със собствеността и реставрацията на сградата за която има изготвен конструктивен проект, училището може да бъде уредено като музеен обект. За целта е изготвен тематико-експозиционен план. На лице е реквизит и експонати.



ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТ “ТУИДА” В М. “ХИСАРЛЪКА” КРАЙ СЛИВЕН

Този обект е един от най-атрактивните в града. За да се постигне това ще се работи в следните направления:

1. Още през 2004г. ще се възобновят прекъснатите преди десетилетие археологически разкопки. Посредством тях ще се разкрият напълно цялостната административна, жилищна, стопанска, улична и канализационна застройка, и отбранителната система. Така ще се получи пълна научна информация за най-старата история на града.

2. Ще се разработи цялостна концепция и проект за експонирането на разкритите архитектурно-археологически паметници. Проектът ще съдържа следните моменти: консервация на недвижимите паметници на културата; осъществяване връзката на обекта с контактната зона на града, оформянето на подходите към крепостта, вертикална планировка, вътрешна инфрастуктура и съвременна застройка, алейно и експозиционно осветление, обслужващи туристическия поток звена като:подкрепителни пунктове, сувенирен магазин, информационно-екскурзоводски център и др.

Археологическите разкопки, консервацията на архитектурно-археологическите паметници, изготвянето на цялостен проект за експониране на крепостта ще вървят успоредни, на етапи и с темпове в зависимост от финансовите средства. Тяхното осигуряване ще става по различни пътища: разработване на проекти по международни програми, програми на МК, Министерството на труда и соц.грижи/ за участие напр. на работна ръка в разкопките, консервацията и опазването на крепостта /, чрез преки контакти и договори със западни научни организации и институти. Добра възможност за дългосрочно финансиране, която ще се приложи, ще бъдат усилията за превръщането на този арх.обект в Център за подготовка на студенти и млади специалисти по археология от страни главно от Западна Европа.



МУЗЕЙ НА БОЙНАТА СЛАВА В ГР.СЛИВЕН КАТО ФИЛИАЛ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ

Ще се създаде въз основа на Решение № 653 на ОбС гр.Сливен от 27.06.2002г.

Идеята за създаването на такъв музей е наложена от необходимостта да се съберат, систематизират, обработят и съхранят за поколенията всички възможни експонати от историята на Трета българска армия. Реализирането на тази цел е неотложно с оглед на последните етапи от провеждането на военната реформа.

IТематична сруктура на Музея на бойната слава
 1.Българското военно изкуство през Античността и Средновековието
 2.Развитие на идеята за българска държавност и войска в периода XV-XIX в.:
  -Хайдушко движение;
  -Опити за въстания срещу чуждото робство;
  -Идеология и реализация на четничеството;
  -Комитско вдижение от времето на В.Левски;
  -Участия в национално-освободителното движение на европейските народи
  -Втори Сливенски революционен окръг и Априлското въстание през 1876г.;
  -Участия в Руско-турската Освободителна война 1877-1878г.
  -Създаване на Българската земска войска;
  -Движение за Съединение и Сръбско-българската война в 1885г.
 3.Сформиране на Сливенските полкове и на Трета армия, участието им във войните 1885-1945 г. Трета армия в съвременния период.
  -Сформиране на 11-ти пехотен полк 1885г. , 6-ти артелерийски полк 1889г. и 7-ми конен полк 1907г.
  -Сформиране на Трета армия и участието и във войните за национално обединение 1912-1918г
  -Мирновременна организация на армията 1918-1944г
  -Участие на Втора конна дивизия и Трета пехотна дивизия от състава на Трета армия в първата и втората фаза на Отечествената война 1944-1945г.
  -Изграждане на Българската армия в следвоенния период.Участие във Варшавския договор-1955г.
  -Преобразуване на Трета армия в Трети армейски корпус-01.01.1996г.
  -Начало на изпълнението на план 2004 г.за реформа в БА
IIЕтапи на създаване на “Музея на бойната слава”
 1.Подготвителен етап:
  -Осигуряване на част от сградния фонд на под.36470 за материална база на музея
  -Комплектоване на музейния фонд ( събирателска работа по целия географски обсег на Трети армейски корпус)
 2.Научна обработка на фонда
 3.Изготвяне на експозиционната документация
  -изработване на тематична структура
  -изготвяне на тематико-експозиционен план
 4.Подготовка на сградите и помещенията за експозицията /проектиране, адаптация, ремонт/
 5.Подреждане на експозицията: научна и популяризаторска дейност

Изграждането на този нов фелиал на Историческия музей-музеят на бойната слава, ще допринесе за допълване и изясняване на цялостната военна, политическа, стопанска и културна история на Сливен и Югоизточна България. В подкрепа на това е и факта, че подобна експозиция липсва в цяла Южна България. Като краен резултат от неговото създаване ще бъде едно заслужено признание за голямата роля и принос на БА и в частност на Трети армейски корпус в цялостното развитие на гражданското общество.



ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА В С.КАЛОЯНОВО

Тя е уникален паметник на тракийската култура от IV в.пр.н. е. Разположена е в югозападния край на селото на около 150 м. от магистралния път София-Бургас. Поради наличие на път тя е достъпна за посещения.

Гробницата е основно проучена през 60-те год. нa 20-ти век.По време на разкопките са открити богати погребални дарове-богато украсена с изображения на митологични сцени гръцка керамика, златни пластинки от нагръдник на воин, железен тракийски меч, кандилабър и др. , предмети, свързани с митологичните вярвания на траките за задгробния живот. Богатите гробни дарове, показват, че в гробницата е погребан знатен тракийски вожд.Тя е разполагала със стенопис.

Експонирането на гробницата ще я превърне в посещаван от българи и чужденци туристически обект, тъй като малко са паметниците на културата от такъв характер, които ще могат да се видят в оригинал. Местонахождението и до магистрален път ще способства за това.

IУсловия за експониране
 1.Има изготвен тематико-експозиционен план
 2.Изработени са копия на керамиката и металните предмети – съдове, меч, кандилабър.
 3.Оформен е могилния насип над гробницата
 4.Вътре в самата гробница има изградена площадка за посетителите
IIЕтапи на оформяне на гробницата като туристически обект:
 1.Зачимяване на могилния насип
 2.Електрифициране на гробницата
 3.Оформяне на подхода към нея – алея, вертикална планировка, паккинг, постройка за екскурзовода /сувенирна /
 4.Аранжиране на експонатите
 5.Изготвяне / проектиране, изработване / на реклама, в т.ч. и вкючването и в Интернет страницата на Историческия музей и в сайта на Сливенска област
IIIФинансиране: Бюджет, кандидатстване по проект по програми, чрез СОПК, спонсорство и дарителство, концесия за определен срок, условия и др.

Така изготвената концепция за структурата и съдържанието на звената на музейната мрежа в Община Сливен, обхваща Историческия музей и неговите филиали. В нея не намират място музейни обекти, които са към ХГ “Д.Добрович” и “Музея на текстилната индустрия” , който е към НПМ-София

За реализирането на концепцията ще се търсят различни форми на финансиране: кандидатстване с проекти по програми на ЕС, чрез фондации, прилагане на принципите на концесията, собствени приходи формирани от музейна дейност в това число и международно сътрудничество,кандидатстване по програми на МК, чрез двустранни договори за съвместна дейност със сродни институти и организации.





Профил на купувача

Уведомления за инвестиционно предложение

Пътеводител на Сливен

Областен информационен център - Сливен

Община – приятел на детето

 
Последна актуализация: 26.02.2004 г. webmaster