"Ние почитаме сътворените неща, посредством които и в което Господ е реализирал нашето спасение,

Аз почитам и се прекланям пред Светия кръст и пред гроба Господен.

Почитам всички християнски храмове на Бога и всички места, в които Божието име е призовано.

Почитам ги не заради тяхната собствена природа, а като съсъд на неговите действия, като нещо, което Господ избра за да осъществи нашето спасение".

Йоан Дамаскин    

Православните християнски традиции в Сливенския регион имат многовековна история. Тя води началото си от времето на император Юстиниан Велики /525 – 565 г./, преминава като златна нишка през времето на Второто българско царство, свързвайки името си със Света гора Сливенска, продължава в годините на Османския период, бележейки своя завършек във времето на късното Българско Възраждане.

Сбирката "Християнско изкуство" в Сливен е формирана през последните четири десетилетия, в тясно сътрудничество между Художествената галерия и Сливенска митрополия.

От отпадналия от култова употреба иконен фонд, църковна утвар и дърворезба са събрани ценни образци на едно велико изкуство, поддържало векове християнската вяра, преживяло превратностите на времето, невежеството и вандализма.

След грижлива реставраторска намеса, тези творби са съхранени и върнати на обществото за нов живот, чрез музеен статут.

В тази сбирка се наблюдават интересни процеси, съпътстващи развитието на християнското изкуство в Сливенския регион от края на ХVІІ век до втората половина на ХІХ век.

В нея отчетливо могат да се проследят три стилистични направления.

- Влиянието на критската иконописна школа, поддържана до късно в ателиетата на Света гора, по-в Атон.

- Монашеско изкуство, съпътстващо процесите на възкресяване на християнството в поробените земи.

- Проникване и утвърждаване на Тревненската иконописна школа в региона.

Най-ранната икона в тази сбирка е иконата "Св. Йоан Кръстител" от ХVІІ век, дело на неизвестен светогорски майстор, владеещ до съвършенство високата линеарна и полихромна живопис.

В края на ХVІІ век и началото на ХVІІІ век на мястото на западналите храмове в региона се възраждат християнските традиции.

Това поражда нуждата от иконата и книжовните потреби.

В Сливенския регион се възражда старата сливенско-котленска книжовна школа.

Иконописта променя своя характер.

Изчезва свежестта на цвета и напрежението на формата. Иконографският типаж обеднява в своето разнообразие. Очертава се тенденция на огрубяване на образа и известна схематизация на изразните средства.

Тази промяна в иконописта стимулира примитива.

Развитието на това монашеско изкуство продължава през целия ХVІІІ век.

Възраждането идва като отражение на стария канон.

В резултат на социални, икономически и психологически процеси, в християнското изкуство се наблюдават значителни промени.

Почти едновременно в българските земи възникват и се развиват три самостоятелни художествени школи - в Трявна, Самоков и Банско. Към тях трябва да бъде прибавено и изкуството на дебърци от Албания.

Поради реформаторските процеси, протичащи в политическото пространство на Османската държава, движението на зографите става свободно, което благоприятства развитието и обновяването на християнското изкуство.

Иконата придобива празнично излъчване. Аскетичният образ е заменен с образи на светци с красиви и анатомично оформени лица. Изразът им става лъчезарен и задълбочен.

В техническо отношение се появяват нови похвати, а по отношение на стилистиката се забелязват далечни влияния на барока.

В Сливенския регион трайно се настаняват зографите и резбарите от Тревненската художествена школа, която в продължение на две столетия ще обновява християнските храмове, а представителите на двата големи тревненски зографски рода – Витановци и Захариевци, ще достигнат възхода на своето творчество, създавайки типажи, отличаващи ги от майсторите на тази епоха.

Откритие на тревненци е ниският хоризонт, който монументализира образа. Позите са естествени, а фигурите изградени с пластична логичност и дълбоко разбиране на анатомичната форма.

Този мултимедиен продукт е посветен на 100-годишнината от създаването на Художествения музей в Сливен, който в продължение на век успешно формира едно ново отношение към художественото и историческо наследство в Република България.

Светослав Милев,    

директор на Художествена галерия    

"Димитър Добрович" - Сливен